Игри

Предложения от Google

Информация за страница Карнобат

Карнобат е град в Югоизточна България. Намира се в Бургаска област  и на еднакво разстояние от областния град, Сливен и Ямбол. Също така градът е административен център на едноименната община, където се намира Институтът по земеделие. Към декември 2004 г. градът се нарежда на 47-мо място по брой на населението. От Бургас се намира на 50 км разстояние, като през него преминава и разклона за Шумен. Същевременно той е една от най-големите железопътни линии в страната. В религиозно отношение жителите на града са православни християни, а някои от тях изповядват исляма и протестантството. Според историческите сведения от 15-ти век насам градът винаги е бил административен център, както и стопанско и търговско средище с ежегоден традиционен панаир. Най-ранните сведения за него се съдържат в подробния регистър на доганджите – соколари от 1477 г. През епохата на Възраждането става обединителен център на просветното и културно развитие за района. Също така той има съществен принос в църковните борби за независимост на българския народ.

     През 60-те години на 19-ти век местните жители изгонват анхиалския владика, с което се окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско – Турската освободителна война градът става жертва на набезите на черкезите и башибозуците. Пътят за големи обществени и икономически преобразования е открит с окончателното му освобождаване от турско робство. Това се случва на 24 януари 1878 г. Карнобатският район разполага с богата древна история и култура. Още от времето на неолитната епоха се откриват следи от живот. Поради изключителната си роля след създаването на българската държава през 681 г. земите на днешния край се превръщат в арена на военни действия и интереси от страна на България и Византия. Най-значимият обект от времето на Първото българско царство пък е крепостта Маркели, която се намира на 7.5 км западно от града. Сред кухненските остатъци при крепостната кула палеорнитолога проф. Златар Боев открива костни останки от изчезналите вече див ямболски фазан и голяма дропла. През османското робство градът е административен център на нахия. Сведения за бита и ежедневието се съдържат в османо – турски данъчни регистри и в пътеписи на чуждестранни пътешественици.

     За просвещенските процеси в региона е показателна дейността на поп Стойко Владиславов, когото всички познават като Софроний Врачански. Той е свещеник в Карнобатската енория в периода 1791 – 1792 г. През Възраждането също така градът е важен търговско – занаятчийски център, който е прочут с пазара и големия карнобатски панаир. През 1862 г. е учредено Карнобатско читалище Св. св. Кирил и Методий, което  е едно от първите в днешна Югоизточна България. След Освобождението настъпват значителни промени и образования и градът се превръща в стопански и културно – просветен център. Релефът на района е в по-голямата си част предимно равнинен, прорязан от долините на двете реки Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски и разляти хълмове. Те представляват последни разклонения на Карнобатско – Айтоската планина. На юг пък теренът преминава в равнина с изолирани хъллмове и теренни гънки и прелива в Карнобатската котловина. Средната надморска височина на общината е 174 м, а преминавайки по билото на Карнобатски Хисар, общинската граница пресича главния вододел на Балканския полуостров.

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker